Синя карта на ЕС в България: за кого е и за кого не е

Синя карта в България се издава за висококвалифицирана заетост. Първото ѝ условие отсича повечето работни места: висше образование или дълъг опит на длъжност, която изисква висше образование. За шофьор, заварчик или зидар тя не се прилага.

Издава я Министерството на вътрешните работи, след положително писмено становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Ограничението за численост при нея не важи. Тъкмо това изключение кара работодателите да питат за синята карта. По-долу са трите условия, прагът на заплатата в числа и документът, който върши работа вместо нея.

Проверено на 2 септември 2026 г. по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и Закона за чужденците в Република България в редакциите, публикувани от Агенцията по заетостта, и по данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2026 г.

Синя карта в България: трите условия

Условията са в чл. 17, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Изпълняват се заедно, а не поотделно.

Първият ред е този, който решава. Опитът върши работа само когато е натрупан на длъжност, изискваща завършено висше образование. Пет години зад волана или на скеле не са такъв опит. Документирани или не, синя карта по тях не се издава.

Прагът на заплатата в числа

Средната месечна работна заплата в страната през второто тримесечие на 2026 г. е 1 444 евро, с 2,6 на сто повече от 1 407 евро през първото тримесечие. Един и половина пъти това число прави 2 166 евро брутно месечно.

Сега същите данни по икономически дейности, за юни 2026 г. Строителство: 1 184 евро. Транспорт, складиране и пощи: 1 274 евро. Хотелиерство и ресторантьорство: 896 евро.

Разликата не е няколко процента. Прагът за синя карта е 1,83 пъти средната заплата в строителството и 1,70 пъти средната в транспорта. За да мине зидар или шофьор по този ред, договорът му трябва да носи почти двойно на това, което отрасълът плаща. Числото не може и да се напише фиктивно: условията на труд и заплащане не бива да са по-неблагоприятни от тези за българските граждани.

Прагът не се мени по отрасли. Законът гледа средната заплата за цялата страна, а не средната за строителството или за транспорта. Затова в отраслите с ниски заплати разстоянието до синята карта е най-голямо, а в информационните технологии средната заплата сама по себе си я надхвърля. Това не е пропуск в закона, а неговият замисъл: инструментът е направен да привлича хора, които печелят над средното за страната.

Едно уточнение към сметката. Законът иска средната заплата за 12 месеца преди сключването на договора, а НСИ публикува тримесечни и месечни данни. Точният праг зависи от датата на договора и от последната публикация. Порядъкът на числото не зависи от нито едно от двете.

Какво дава синята карта и за колко време

Разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Когато трудовият договор е по-кратък от 24 месеца, разрешението излиза за срока на договора, удължен с три месеца, и пак не повече от 24. Това е чл. 33к, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България.

Тук се вижда ножица между двата закона: миграционният допуска договор от шест месеца, а законът за чужденците издава документа най-малко за две години. Планирайте по по-дългия срок.

През първите 12 месеца притежателят упражнява дейността само на територията на България. Членовете на семейството му имат право да работят по трудово правоотношение за срока на неговото пребиваване. Има и по-далечен хоризонт. След пет години законно пребиваване в държави от ЕС като притежател на синя карта, от които последните две в България, човекът може да получи статут на дългосрочно пребиваване.

Това са реални предимства. Синята карта е ценен инструмент за инженера, за ръководителя на проект, за ИТ специалиста. Не за екипа на обекта.

Кой документ върши работа вместо нея

За работническите професии режимът е единното разрешение за пребиваване и работа. То се издава за три години или за срока на договора. Минава през същата дирекция „Миграция“ и през същото становище на Агенцията по заетостта. Разликата е в числеността: тук условието се прилага и гражданите на трети държави не бива да надвишават 20 на сто от средносписъчната численост, а при малки и средни предприятия 35 на сто.

Цялата процедура е разписана стъпка по стъпка, документите и сроковете по самото единно разрешение за пребиваване и работа са изнесени отделно, а отделното разрешение за работа, с което синята карта често се бърка, остана за три случая.

Ние не работим със синя карта и няма да ви я предложим. Водим работници по единното разрешение: строителство и довършителни работи, транспорт, производство, склад, хотелиерство и ресторантьорство. Ако длъжността ви е висококвалифицирана, тази страница трябваше да ви спести месец четене. Ако е работническа, вижте с какво се занимаваме и ни пишете колко души и за какъв обект търсите.